„Все още търся каква съм, затова ми е трудно да се опиша. През свободното си време чета (всичко), танцувам (главно суинг), пътувам и когато мога, се включвам като доброволец към културни инициативи в град Пловдив. Танците и литературата са двете страсти в живота ми. Тъй като преди повече от година спрях да се занимавам активно с първата, реших да обърна вниманието си към писането. Радвам се, че за второ лято ще бъда част от литературния лагер на фондацията, преживяването е уникално.
Друга моя активна дейност в гимназията е, че от девети клас се занимавам с редактирането на училищния вестник - “Делта Те”, а догодина ще заема мястото на Пламен като главен редактор, надявам се – успешно.
С какво ще се занимавам за в бъдеще и дали ще е пряко свързано с литературата, или ще се ориентирам повече към науката, не съм решила, но скоро ще си отговоря и на този въпрос. Засега ще се наслаждавам на оставащото ми време в гимназията и ще дерзая.”
Публикуваме една от творбите на Кера, която тази година беше отпечатана в „Алманах на ЕГ „Пловдив”:
Пълзят катранените буболечки,
скованото ми голо тяло населяват.
С безсрамните си набези
на малките крачета
като игли забити
кожата ми парят, още бяла,
едва от няколко угарки украсена.
„Тръгни, тръгни!
Защо стоиш?” –
със зла ирония гласчета ме приканват.
Пищя: Не мога! Нека спре...
В отчаян опит
впивам пръсти във земята;
оставям дири от забити нокти
сякаш гребена през черната коса.
Търся път да се избавя,
да отърся
полепналата пръст
между кутрето и Безименния.