Йорданка Димчева, възпитаничка на Езикова гимназия "Пловдив":
"Приятелите казват за мен, че съм постоянно усмихната и ентусиазирана, но аз се чувствам най-уютно в меланхолията си. Неотменно съм в търсене на вдъхновение, но най-често се случва така, че го откривам, вдъхновявайки някого другиго. Когато нищо не върви, се лекувам с четене. Когато усетя, че лекциите върху партийни системи и федерализъм започнат да отнемат твърде много от идеализма ми, отново посягам към стойностна литература, за да укрепя вярата си. За мен литературата е пътуване на сетивата. Обичам книги като тези на Патрик Модиано, в които езикът е чувствен. Прекаленото действие ми отнема от чара на авторовия стил и скритите послания. Обичам Камю, заради вечното му търсене, Зюскинд заради изключителността на темите, Мураками заради усещането за зрялост, излъчвано от героите му-тинейджъри. Напоследък, почти неосъзнато, посягам към литературата като към мост към уюта на дома, защото ми носи спомени. Все по-често си давам сметка как литературата е най-пламенния изразител на идеи и как художествения свят служи за строител на света. Ако за последните няколко месеца политологията ме е направила по-мъдра и осъзната, то на литературата изцяло дължа вдъхновения си поглед към света, нестандартното мислене и особено удоволствието от тихите следобеди с книга в ръка, когато думите и чувствата си шепнат ...
"
Ето и есето й, публикувано в сборник с творби на ученици от гимназията:
"МОЕТО ЛЮБОВНО ПОСЛАНИЕ КЪМ ЕВРОПА"
Скъпа Европа,
Ще скицирам бляновете си по цялата ти необятна територия, за да се сбъднат. Ще татуирам послание – от запад на изток, а после ще продължа към южните брегове – мастиленосини букви, за да изпъкват посред спиращите дъха гледки, многообразието ти от култури и наситената ти с поврати история.
Ще населя безкрайните ти хоризонти с рими и желания. Точките ще са апосиопези, свободни пространства за мисиите, които ти предстои да реализираш.
Моите послания ще бъдат преведими единствено на езиците на твоите партньори в мира и само вдъхновените млади европейци ще могат да ги превърнат в реалност. Текстовете ми ще се движат с теб, ще предчувстват и бдят, ще бъдат по-истински от мен самата.
Един единствен текст върху теб, Европа, и този текст – съвършеното творение. Едно послание към теб, Европа, която гарантираш мир отвъд твоите граници и не оставаш безразлична към народа на Сирия, вкопчил се в отчаяна битка със Средиземно море, за да достигне бреговете ти, и която не оставяш украинския народ да бъде разделен.
Една Европа, която чува моя глас и респектира вота ми. Една обединена Европа, която обаче не изтръгва корените ни, нашите традиции и многоезичността. Една социална Европа, която в същото време не заплашва да се превърне в пространство на емигранти от изток на запад. Една Европа, която казва „Не!” на корупцията, „Не!” на бюрокрацията и „Да!” на това моят глас да се чува. Една федерална Европа – континент на надеждата, креативността, устойчивото развитие и новите технологии. Континент, в който младите хора общуват и се опознават чрез доброволчески инициативи, обмени по програмите "Еразмус" и "Младежта в действие". Континент, който отхвърля войната, предразсъдъците и национализма и възпитава в толерантност, взаимопомощ и устойчиво развитие.
Това е Европа, в която се влюбих от пръв поглед.
Минаха цели осем години от първи януари 2007 г., когато страната ми стана пълноправен член на ЕС и само лична карта и стремящо се да опознае света сърце станаха достатъчно условие младите хора като мен да пътуват и да опознават спиращото дъха многообразие на Европа.
Аз бях част от тази промяна и съм свидетел на трансформацията, която се случи без значение колко болезнено бавен бе процесът на моменти, защото за секунда не се усъмних вън верността на поетата посока, а именно към демокрация, върховенство на закона и зачитане на човешките права. За разлика от родителите ми, днес аз имам свободата да избирам и д адавам израз на своите надежди, страхове и стремежи. Символичен за мен е и фактът, че някога моят прадядо се е бил във Франция по време на Втората световна война, а сега аз имам уникалната възможност да продължа образованието си в същата тази страна. Европейският съюз е този, който донася промяната.
Тази Европа, където всяко право и свобода са били печелени чрез кървави войни и революции, тази Европа, която се простира по-далеч от географските термини, и която включва рационализма на древните гърци, римското право, християнската вяра, хуманността на Просвещението, историческия опит, както и политическата рационалност, тази Европа на културното многообразие, което насърчава ценности и осигурява правата на човека, най-накрая стана моята Европа през 2007 г. Чувството, че имам право на глас в този федерален проект ме вдъхновява да се придържам към споделената идея за дълготраен мир и единство в многообразието. На първи януари 2007 г. аз се събудих с усещането, че още една стена е рухнала под неудържимия напор на мечтите ни.
Европейският съюз е проекция на нашата същност, мечти и стремежи. Какво ще получим от единния съюз изцяло зависи от това, което инвестираме в него. Той е гаранция за демокрация и солидарност, пример как повече от 20 езика, могат да се обединят в един уникален и постигнат по-широк отзвук, щом отправят посланието към света заедно. Днес говоря само четири езика, но европейското ми самосъзнание ме вдъхновява в бъдеще да надхвърля тази цифра. Единствено съм убедена, че винаги ще вярвам пламенно в теб – Европа на двадесет и осем нации, и че ще посветя огромни усилия, за да бъдем единни в многообразието.
P.S. От европейските младежи ще зависи продължението на тази вдъхновена история за Европа на мира и преодолените предизвикателства на времето...
С обич,
едно българско момиче
