Всички новини

Морски вълнения

понеделник 30 октомври 2017

Морски вълнения
  Неописуемо. Да бъдеш на 10-дневен литературен лагер с толкова очарователни хора на такова красиво място. Бяхме посрещнати от слънчево време и заредени със също толкова слънчеви емоции. Още при заминаването от автогарата се усещаше, че предстои нещо голямо. Нещо, от което нямаше да се отърся лесно. (В тази връзка искрено благодаря на Марияна Чечева – координаторът на фондация „Стоил Куцев-Даскала“, за това, че се грижеше за всичко, което нашите разсеяни души забравяха да свършат.) 

 Сега, докато пиша този текст, спомените ми се връщат към лебедите в Ахелой. С моите съквартирантки гледахме от терасата прелестните създания, две от тях докоснали главите си във формата на сърце. Първият момент на вдъхновение. Първият ми литературен лагер. Първата ми среща отблизо с автори. Цялата атмосфера изостряше сетивата, поставяше те в творческо настроение.
 Интересната ни среща с писателя Момчил Николов протече не само в разсъждения върху литературата, а и в такива върху дълбините на сънищата. И докато се ориентирахме в тази тъмна и неизследвана област, то в дебрите на Равда нещата стояха другояче. Тъмните кръстопътища там заблуждават, но с голяма доза приключенски дух успяхме да се приберем в комплекса, където бяхме настанени.

                                                                                  …Да се завърнеш...

  Откривахме себе си, опознавахме и другите чрез среднощните разговори, на фона на приятна музика. Колко поетично някои от нас се изказаха, пишейки по редче на тема: „оживеният градски транспорт“ –описанията варираха от „ще седна тихо, кротко ще приседна“ до „ аз не живея, аз горя“.

  Получихме полезни съвети за писането на нашите творби и задачата да сътворим разказ с възможно най-малко думи от Йорданка Белева и Иво Рафаилов, които на свой ред се справиха сполучливо с отглеждането на своите „лъжи“...Четохме любими стихотворения.

…I was a child and she was a child,
In this kingdom by the sea,
But we loved with a love that was more than love-
I and my Annabel Lee-
With a love that the winged seraphs of Heaven
Coveted her and me...

  Христо Карастоянов ни върна назад във времето. Любопитството ни караше да задаваме още и още въпроси на различни теми - от личността на Гео Милев през творбите на Ботев и Вазов, та чак до Тодор Колев. (Още едно благодаря и на госпожа Султанова, която ни насочваше и подготвяше за срещите с авторите и в крайна сметка ни прибра живи и здрави от разходката до Равда.)

  Да не забравя и каймата. Още едно вдъхновение. Харесвахме я във всичките й геометрични форми, в които ни я поднасяха. От лагера насам изпитвам голям респект към вегетарианците и веганите (Вики е истински герой).

 На вечеря с Емил Кошлуков носете лист и химикал. Толкова много заглавия, които не са прочетени. Едно от тях е „Мостът на Дрина“, което ще прочетем и ще обсъдим на уговорената среща в Пловдив съвсем скоро.

 Музите присъстваха на вечерните събирания, но през деня бяха най-необуздани. Трите отбора „Епос“, „Лирика“ и „Драма“ работеха неуморно върху представянето на литературните родове. Станахме свидетели на хумористична театрална постановка „Хамлет“, представена в побългарен, битов вариант. Смеха на публиката ехтеше в конферентната зала, където се проведе представлението. А на връщане - отново лебеди.

 Отборът на епоса ни омагьоса (адмирации за костюмите, реквизита и актьорската игра). Публиката се превърна в пушек, този от пурата на Оскар Уайлд, който разговаря с Хемингуей в късните часове на нощта. Превърна се в роза, тази на Малкия Принц, който се опитва да разбере объркания свят. И още...
А последната вечер отборът „Лирика“ посвети публиката в тайнствата на поезията (ритуалните свещи добавиха към тематиката). За предразсъдъците към поетите, етикетите и истината. С чийзкейк и лагерен огън за душата отбелязахме края на лагера. Трябва да се спомене, че имахме две талисманчета на тазгодишния лагер, Дана и Боян, които веднага си проправиха място в сърцата ни.
Не пропуснах да погледам лебедите за последно, преди да заключим вече опустялата хотелската стая.

    И ти не ще се върнеш. Няма.
И този вятър ще завей
със пясък стъпките, и само
остава есенния кей
и кораба. Ти тръгваш днеска,
а чайките ще викат тук
и ще покрий викът им трескав
прибоя с равния си звук.
И може би нощта безсънна
ни с миг не ще се удължи,
не ще тъжат очите тъмни
ни миг за тебе може би.
И тъй е по-добре. Излишна е
скръбта на този хубав бряг. . .
И утре в синьото затишие
рибарите ще пеят пак.
Но в притъмнялото пристанище,
в града спокойно свечерен
една частица ще остане
поне от твоето сърце.
И кораба с товар от спомени
ще отпътува с вечерта
и ще се скрий на хоризонта
отвъд - зад синята черта.

Ивана-Антония Гайдарова 11 „и“ клас, Езикова гимназия „Пловдив”


Снимки