На 24 февруари в ЕГ ”Пловдив” се проведе среща с писателката Здравка Евтимова и мнението на ученици и учители е единодушно, че този ден ще се помни дълго. 

Здравка Евтимова е родом от Перник и притежава характерния забавен пернишки манталитет, с който тя самата се гордее. Разказва за родния си град и за местата, по които е израснала с прочувстващо умиление, а на въпроса какво би посъветвала всички младежи, които “гледат натам”, тя отговори: “Изпратих и двамата си сина в чужбина, а още не съм виждала новороденото си внуче. Всеки път, когато синовете ми се връщат у дома, ми споделят колко им липсва родината. На никого не можем да го забраним, но помнете, че слънцето никога няма да ви грее така, както в родния ви град. И то ще ви грее винаги в сърцето.”

Здравка Евтимова е автор на осем романа, шест сборника с разкази, преводач е на множество произведения от английски на български език, носител е на над 15 престижни награди за литература.

На срещата с гимназистите бяха прочетени откъси от някои нейни произведения, но мероприятието беше фокусирано главно върху интересните въпроси на учениците от Английската, които понякога дори успяваха да удивят авторката. Тя им разясни отношението си към привилегиите, поезията, собствените си произведения, писането и авторите, като се получи забавен и задълбочен диалог.

Относно писането авторката сподели , че за нея то е “никотин и вода”. Има нужда от него, а когато пише се чувства по-добре. Вдъхновението я спохожда понякога, но главната част от писането са точността, усилената работа и свободното време, а то самото няма правила, нито техники – “нещо се чупи и върви.” За нея нормален човек едва ли ще се занимава с писане, тъй като самите писатели не печелят кой знае колко. “Писателите са болни, ненормални хора, които просто не могат да живеят без писане. То ги хваща и не ги оставя да се занимават с работа, която реално би им донесла повече материални блага. Когато завършат дадено произведение, те не се грижат за него като “бебе”, а го използват като меч, куршум, който изковават и го пускат да се бие сам срещу света.”

Но тези два часа далеч не бяха достатъчни на учениците да поемат цялата енергия, с която Здравка Евтимова беше готова да ги зареди. Въпреки мнението й, че вдъхновението е божествено нещо, което рядко те спохожда, мисля, че всеки страничен наблюдател би забелязал частица от него в очите на учениците след като срещата приключи, а те се запътиха отново към класните стаи.