Всички новини

По следите на моята страст

събота 27 януари 2018

По следите на моята страст
Какво кара душата ми да гори? Кое е нещото, което забързва ритъма на сърцето ми до притеснителни стойности и ме изпълва с абсолютно щастие и удовлетворение?   
Отговорите на тези въпроси могат да се окажат трудни поради две причини - или защото са все още неоткрити, или понеже са прекалено комплексни, за да бъдат формулирани в кратък, недвусмислен текст. Бих казала обаче, че като бъдещ човек на науката едно от любимите ми неща е да търся отговорите именно на сложните въпроси.
През досегашния ми незначително кратък престой на Земята съм достигнала само до един факт, в чиято истинност съм абсолютно убедена - човек никога не трябва да спира да се самоизследва.
За мен този процес започва с почти пълното заличаване на страха от провал. Разбира се, това не означава да се хвърлиш в непознатото с твърдото убеждение, че си компетентен. Означава да положиш нужното усилие с вярата, че си способен.
Това е най-важният урок, който научих през десетгодишното ми свирене на пиано. Изкуството винаги е било и ще остане водеща сила в живота ми, защото чрез него успявам да почувствам свободата в най-чистата й форма. Изпълнението пред публика представлява точно координиран полет, съчетаващ работата на сърцето, физическото тяло и всичките ми сетива.
Миналата година посветих себе си на пианото с вярата, че ще успея да вляза във Виенския университет за музика и приложни изкуства. Свирих по няколко часа дневно, изучавах теория на музиката, участвах в майсторски класове в България и Германия. В крайна сметка успях да постигна една от мечтите си - спечелих първа и специална награда в международния конкурс "VIVAPIANO" в София.
Целият ми труд беше възнаграден. Обаче нещо липсваше.
Отне ми едно мъчително дълго лято да осъзная защо не мога да се отдам изцяло на музиката.
Балансът е още нещо, на което ме е научила именно тя. Ако не си премериш силите достатъчно добре, ако изразходиш цялата си емоция още на първото произведение от репертоара си, ако не останеш концентриран през всичките 50 листа партитури, запечатани в съзнанието ти, провалът е неизбежен.
Стремежът ми да извоювам отличен успех в ЕГ „Пловдив“, опитвайки се всекидневно да догоня учениците от музикалното училище, в един момент изтощи цялата ми енергия. Но след една дълга почивка, аз продължавам да свиря и да доказвам на себе си, че съм способна на неща, за които не съм и подозирала. Целта, която съм си поставила в момента, е не по-малко трудна. Уверено вървя напред към бакалавърската степен по генетика в Глазгоуския университет, готвейки репертоар за първия ми самостоятелен концерт.
И вярвам, че ще успея.

Гергана Костадинова, XI "з" клас