"Казвам се Ива. Пишейки това, се обръщам назад във времето. Зад гърба ми са пет години в Езикова гимназия "Пловдив". Това предизвиква смесени чувства у мен, защото случилото се е вече зад гърба ми. Но същевременно аз още го усещам като една жива и неделима част от моето Аз, която пулсира в ритъма на сърцето ми. Напомня ми за един трънлив път, който наричам "моето постижение". Той стартира от неувереността, прекрачвайки прага на гимназията, и приключва в самочувствие и опит. Като повечето от учениците започнах развитието си в училище без ясни представи за своята личност. Но моят вътрешен огън направи така, че значимото в един момент изкристализира. Желанието ми да се развивам бе моят двигател, училището - моят шанс, а учителите и знанията - средство. Осъзнавайки това, човек се чувства уверен, готов е да следва амбициите си. Цел на всеки човек е да открие щастието. А неговата магия е в това, че то е винаги около нас. За смел смятам всеки, който дерзае да го преследва и да се самоосъществява чрез него. Много са възможностите, които моето образование ми е дало, за да открия този всестранен свят, който ни заобикаля. Вътрешното ми любопитство ме свързва с него, кара ме да търся, да любопитствам, да рискувам. Започнах плахо, неуверено. Бях потисната от собственото си съмнение. Но с напредването на времето намерих средството да се изправя срещу вътрешните си страхове. Проявих желание да измеря силите си, да видя истинската си позиция спрямо другите, приех обкръжението си като коректив и мотивация. За щастие, атмосферата в Езикова гимназия "Пловдив" предоставя шанса да срещнеш други млади хора, които имат вътрешен пламък и дръзновение. Участвах в невероятни проекти, подкрепяни от фондацията. Те ми разкриха двете горчиво-сладки страни на живота. Запознаха ме с различни типове хора, морал, цели и средства, с които ги постигат. Упражнявах езиците, които владея. А те ми помогнаха да разруша невидимите стени между хората, често оказващи се пречка за правилното взаимно разбиране. Последваха участия в олимпиади и конкурси по немски, литература, а защо не и английски- понякога с успех, понякога с не толкова. Но това е моята гордост - желанието, амбицията, волята да започвам всяко ново начинание с ентусиазъм, да вливам цялата си енергия в резултат, независимо от скалата за оценяване, която го определя като успех или провал. Опитът от тези начинания трансформирах в реч. Научих се да превръщам събитията в есета, съчинения, които бият с пулса на истински личности, наситени са с най-чисти емоции и прекрасни преживявания. Всичко това ме изтласка към непознати за мен досега територии. Написах първите си стихотворения, поставих началото на някои опити за роман с неясни развитие и край. Но удовлетворението от всяка нова дума, която намира мястото си в едно смислено изречение и така оживява, е неописуемо. Е, това са моите постижения - да се науча да отсявам важното, да приемам слабостите си и да ги превръщам в предимства. Да се чувствам като победител, независимо дали притежавам диплома, златен медал или просто сертификат за участие. Преследвам упорито развитието у себе си - като личност, която се стреми към своята цялост, която се гордее с достойнствата си и балансира между различните сфери на своя живот."